Фондация “Тракарт”2000 е неправителствена организация регистрирана в обществена полза. Дейност: Възраждане на българските художествени традиции. Реставрация на паметници на културата и сгради с национално значение. Обучение на млади автори и таланти. Екология и градоустройство. За изминалия период можем да отчетем плавно нарастване на инициативността и активността на инициаторите и учредителите на фондация “Тракарт”2000 и като резултат от това от 2003 год. фондацията участва и работи по няколко международни проекта. |
Дейности на Тракарт по проекта “Да докоснеш или не” |
![]() |
![]() |
"ТРАКАРТ 2000" и фондация "Свети Лука" работят в областта на опазването на културното наследство, опазване и възраждане на приложните изкуства и традиционните художествени занаяти, обучение на деца и младежи, притежаващи желание, възможности и талант в областта на изобразителните изкуства.
Фондацията отделя специално внимание към обучението на талантливи деца от социално слаби и маргинализирани групи и приобщаването на тези младежи към творчески и производствени колективи. |
| Организира и провежда изложби на млади творци и ги подпомага в професионалната им реализация и изява.
Град Пловдив има многопластова културна традиция, която е обогатена от влиянието на тракийско, гръцко, римско, византийско и българско изкуство. Тази богата художествена традиция е добра основа и гаранция за необходимостта от бъдещо развитие и ползотворни резултати от положените усилия на Фондациите и "Арт Център" с работещите в тях високо квалифицирани специалисти. |
![]() |
![]() |
Фондация ТРАКАРТ 2000 инициира и способствува обновлението на храм св. Иван Рилски в село Алеково община Свищов. |
| Фондация ТРАКАРТ 2000 дари изписването на храма и обновлението на иконостаса през 2002 г. Храм св. Иван Рилски пострещна своята 120 годишнина в достойно светъл вид. |
![]() |
![]() |
През април 2003 г. стартира проект “Рьоген”, в който фондация “Тракарт”2000 е партнираща страна по програма “equal” Програма, целяща да обнови ресурсите и майсторските умения на занаятчийте от Нормандия и укрепвайки контактите и използвайки възможностите на запазените художествени традиции в България, където все още се пазят старите занаяти с тяхната висока художествена стойност. Цели: Днес е крайно необходимо за нашия регион да бъдат систематизирани Ресурсите и Майсторските умения на Занаятчиите и Индустриалците от Нормандия не само, за да съхраним паметта за тях, но най-вече, за да можем да отговорим на една реална нужда на съвременното общество, а именно създаване на възможности за младите хора да усвоят нови, подходящи за тях специалности. В България все още се пазят старите занаяти с тяхната висока художествена стойност благодарение на едно качествено обучение, подобно на онова, което е съществувало преди във Франция. |
| Ос 1 - Извършване на работа по систематизиране в Горна Нормандия и България, като се опишат занаятчииските техники и умения, както и използваните изнструменти и материали. Тук се влкючва също проучване на начина на преподаване на занаятите и евентуалното му усъвършенстване чрез съвременните усилия на специалисти, преподаватели, упражняващи занаята и бъдещи занаяти (центрове по ресурси). | ![]() |
![]() |
Ос 2 – Подобряване представата за тези професии и достъпа до тях по начин, по който да привлече онези мъже и жени, които днес стоят на страна от трудовата заетост или имат проблеми с интегрирането в икономическата и социална среда, която им предоставя (работа в завод, в офис,...), или вече работят като занаятчии, но с недостатъчно знания за традиционните техники. |
| Ос 3 – Изготвяне на справочници от специалисти и оторизирани институции в сътрудничество с българските партньори, които се ползват с богат опит благодарение на факта, че в България старите занаяти са все още живи. Справочниците са необходими , както за въвеждане на новите специфични образователни дисциплини, така и за възвръщане на майсторските умения от миналото. | ![]() |
![]() |
Ос 4 – Признаване на придобитите знания и умения от обучените, включени в програмата (работещи за усъвършенстване и безработни в търсене на подходяща професия) и уточняване на начините, които позволяват да се продължи дейността на занаятчийските ателиета или да бъдат създадени нови. |
|
Българо-Канадското Дружество на БК и Фондация “Тракарт 2000” обединиха своите усилия, за да запазят и подпомогнат българското национално културно наследство. На 22 септември 2003 г. – Денят на Независимостта на Република България – Фондация “Тракарт 2000” стана член на Българо-Канадското Дружество на БК. Официалната церемония се състоя в близост до археологическиобект, част от Тракийска култова гробница, открита близо до с. Старосел (регион Хисаря). |
![]() |
| Желязко Андреев представя “Сертификат за членство” на основателя на фондация “Тракарт 2000” – Георги Иванов – Трак. |
![]() |
Пред великолепната тракийска стена са застанали (от ляво на дясно): Георги Иванов – Трак – Основател на Фондация “Тракарт 2000”; управител на “Арт – Център” ООД, гр. Пловдив; член на СБХ, член на Международната Асоциация на мозаистите – Равена, Италия; член на Британската Асоциация за модерна мозайка – Лондон, Англия; представил е българското изкуство пред много международни форуми – Камакура, Япония; Ражена, Италия; Виктория и Рио де Жанейро, Бразилия. Радост Иванова – Ръководител “Връзки с обществеността” към Фондация “Тракарт 2000” Иван Иванов – Директор “Обучение и практика” към Фондация “Тракарт 2000”. Има многобройни постижения, представяйки българското изкуство на национални и международни изложби за пластики и скулптури, изработени от дърво. Желязко Андреев – Директор “Финанси, Стратегическо планиране и Бизнес развитие” към Българо – Канадското Дружество на БК. |
![]() |
Фондация “Тракарт 2000” е насочила действията си към подпомагане, реставрация и развитие на българското историческо, културно наследство, културен туризъм, традиционни изкуства и занаяти, о рганизира и провежда изложби на млади творци и ги подпомага в професионалната им реализация и изява. Фондация “Тракарт 2000” взе участие в консервацията и реставрацията “ in situ” на антична перестилна, жилищна сграда “Ейрене” с подови мозайки – 3 век от Филипополис. Проектът беше подкрепен от фонда на посланиците на Държавният Департамент на САЩ. Българо – Канадското Дружество на БК е насочило действията си към запазване и популяризиране на българското културно наследство сред представители с канадски и български произход. С това се подпомага обмена на мултикултурна информация. През лятото на 2000 г. беше разкрита великолепната и величествена тракийска гробница от 500 – 400 г.пр.Хр. в Четиньова могила, близо до с. Старосел (регион Хисаря). Тракийската гробница се състои от внушителна стена с дължина 241 м ( crepis) и запазена височина от 3 м, централно стълбище и две странични стълбища, дромос ( dromos) , прецизно изработена фасада и две зали с купуловиден покрив. Втората зала, с диеметър 5.30м, е най – голямата зала от този тип разкрита до момента в България, докато гробницата, със размерите си, приземното и пространственото оформление е сред най- внушителните паметници на културата в земите на траките. Боготворен владетел, вероятно Ситалк е погребан в тази гробница. Внушителната постройка, изградена с повече от 4 000 големи пясъчници, моге да буде конструирана само от богат и силен владетел. Гробницата е ключово място към огромен култов център, обхващащ много скални светилища и дузина могили. По – малки гробници, използвани като мавзолеи, са открити в две от могилите, където вероятно са погребани двама висшестоящи тракийски аристократи, пълководциили владетели. Мъжът, погребан в Пейчова могила, вероятно е последовател на Орфей. През 5 век пр. Хр. неговото тяло било погребано близо до свещена скала. До скалата бил построен параклис. Параклисът имал двустранно-наклонен покрив, който наподобявал гробница. Там били изложени вещите на главния вожд – пълен арсенал от оръжия (наколенници, ризници, златни нашийници и шлемове, щитове, мечове, остриета на копия, кожени стрелници, стрели), два чифта сребърни чулове за коне (гравирани с изображения на животни), четири сребърни и четири бронзови съда, три амфори, глинени съдове (някои от тях били окрасени с червени фигури и орнаменти). Важно е да отбележим, че сред находките е открита сребърна секира с двойно острие, която е била отличителен белег на царете на Древна Тракия. Друга секира с двойно острие била гравирана като сребърна апликация на конник, който пронизва див глиган със своето копие. Резултатите от досега направените проучвания, дават основания да твърдим, че областта Старосел ни е дарила щедро с природни забележителности, които са били важно култово средище на тракийското племе Одриси през късната желязна епоха. Сведенията са предоставени от: Диана Пантелеева Диана Пантелеева е директор-финанси и бизнес-развитие на нанотехнологическите холдинги в България и любезно ни предложи своето съдействие. Борда на директорите на българо-канадското дружество към британския съвет оценява високо нейната помощ. |