Фондация “Тракарт”2000 е неправителствена организация регистрирана в обществена полза.

Дейност: Възраждане на българските художествени традиции. Реставрация на паметници на културата и сгради с национално значение. Обучение на млади автори и таланти. Екология и градоустройство.

За изминалия период можем да отчетем плавно нарастване на инициативността и активността на инициаторите и учредителите на фондация “Тракарт”2000 и като резултат от това от 2003 год. фондацията участва и работи по няколко международни проекта.


Дейности на Тракарт по проекта “Да докоснеш или не”

Културен център Тракарт в лицето на Фондация Тракарт стартира на територията на гр. Пловдив – България участието си в Европейския проект “Touch or not to touch” септември 2006 г. С огласяването по регионални и национални медии и установяване на трайни работни контакти с националния център за рехабилитация на слепи в България. С тяхна помощ сформирахме екип от младежи подходящи да участват в проект. Подбора се осъшестви на база личен интерес към културното наследство и анализ на здравословното състояние. Взехме под внимание физическите умения и необходимите сръчности при работа с различни материали и технически пособия.
За нас бе полезна срещата състояла се в Лисабон, Португалия както и това, че тя се състоя по времето на световния конгрес по праистория, който бе едно много значително събитие. В гр. Пловдив в Културен център Тракарт проведохме теоретични встъпителни лекции целящи да индентифицират Римската култура и традиции, като цяло и влиянието й върху Тракийската култура и бит на древния Филипопол.
Запознахме учасниците с историята на нашия град и значението му като регионален център по времето на Римския период – художествените практики и бита на неговите жители. Активната роля на културен център тракарт с онаследяването чрез античните подови мозайки, керамични фризове, колони и античния път и канализационни системи позволи на младежите реално да се докоснат до културното наследство на Рим и да съпреживеят непознати за тях усешания и информация.
Партньор на Тракарт в осъществяването на проекта бе и Арт център – Пловдив където бяха изработени от специалисти копия на мозаечни елементи от подовата мозайка “in situ” “Еирене”. Копията бяха съобразени с възможностите за възпроизводство и разпознаването им от незрящите младежи.
А дните за работа и срещи младежите се превърнаха в очаквани с нетърпение часове, защото подхода към тях бе специфичен. Тракарт увлече младите хора с идеята те да бъдат съпричасни към създаването на “ръководство” т.е. помагало за незрящи хора насочено към паметници на културата и копия на детайли с високи художествени качества. Причината за този подход е че гледните точки са много различни от разликата в позициите между зрящи и незрящи. Представете си, че сте в музей в който е изгаснало електричеството и това донякъде ще ви бъде отправна база за работа. Това бе и нашата отправна точка.
С помоща на младежите успяхме да увеличим нивата на различните цветове като ги обозначихме с различни фактури което позволи разчитането на декоративните елементи и от напълно незрящи.
Младежите направиха копия от пластелин, от керамика която изпекохме и те добиха траен характер. Част от постигнатите резултати изпратихме на изложба в Остелато - Италия. Други оставихме на разположение в Рехабилитационния център в гр. Пловдив за слепи.
Работата с младежите породи идеята да се създаде “помагало” под наслов “Да докоснеш или не” и ние направихме първите примерни работни макета.
Идеята ни е в него да участват детайли и копия на културно наследство намиращо се в нашата страна като те ще бъдат подбрани и оформени според епохата си в различни “помагала”. В тях ще присъства текст на български език и на Брайл. Отпечатък пълноцветен и такъв с подсилени цветове за младежи с остатъчно зрение както и принтов тактилен (обемен) отпечатък за незрящи. Всеки елемент има обяснителен въвеждащ текст в исторически план и такъв как да се обследва обекта с пръсти.
На работната среща състояла се в гр. Пловдив в културен център Тракарт всеки от учасниците представи в работен порядък елементи от работните процеси състояли се в Португалия, Франция, Италия и България. Интересен бе контакта и различните опитности и практики в различните страни. От наша страна организирахме посещения освен на гр. Пловдив и на гр. Стара Загора древния Аугуста Траяна където посетихме музеи и площи с римска мозайка както и Праисторическия музей на културата от 6000 г. Пр. Хр.

За пореден път се убедихме в необходимостта от полаганите усилия когато усетихме въздействието и постигнатите резултати, както върху младите така и върху техните близки. Неизразимата радост и възторг предизвикан от личното задоволство че предметите които са направени са тяхно дело. Както и факта, че това което правят ще е полезно и за други ощетени младежи.


Официалното членство на България в Европейския Съюз бе обозначено с уникалната по рода си скулптура, символизираща присъединяването на страната ни към европейското семейство.
Инициатива, породена от кмета на гр. Пловдив д–р Иван Чомаков по проект на Жорж Трак, изработена от Арт Център – Пловдив.

Монументалната скулптура представлява синтез между метал, вода и светлина, обединени в пространственото многообразие на трите безкрайни геометрични форми – спирала, кръг и квадрат – символизиращи безкрайното развитие на търсещите своята завършеност.

ЖОРЖ ТРАК


От септември 2005 до май 2006 Фондация “Тракарт 2000” реализира проект “Визия за Рим”. Проекта разкри нови хоризонти във въображението на 20 младежи на възраст между 17 и 25 години, които взеха участие в проекта. “Визия за Рим” даде на тези млади хора знания за историята на древния Филипопол и неговата значимост в първата пан – европейска форма на културно и социално обединение Рим.

Културен център Тракарт привлече вниманието на младите хора с поредица от лекции, свързани с културното наследство на Тракия и няколко практични упражнения, уъркшопа и анализи на тема антично облекло. Младите хора взеха участие в създаването на уебсайт на проекта, под ръководството на художника Иван Иванов.

www.visionsofrome.org


"ТРАКАРТ 2000" и фондация "Свети Лука" работят в областта на опазването на културното наследство, опазване и възраждане на приложните изкуства и традиционните художествени занаяти, обучение на деца и младежи, притежаващи желание, възможности и талант в областта на изобразителните изкуства.

Фондацията отделя специално внимание към обучението на талантливи деца от социално слаби и маргинализирани групи и приобщаването на тези младежи към творчески и производствени колективи.
Организира и провежда изложби на млади творци и ги подпомага в професионалната им реализация и изява.

Град Пловдив има многопластова културна традиция, която е обогатена от влиянието на тракийско, гръцко, римско, византийско и българско изкуство. Тази богата художествена традиция е добра основа и гаранция за необходимостта от бъдещо развитие и ползотворни резултати от положените усилия на Фондациите и "Арт Център" с работещите в тях високо квалифицирани специалисти.
Фондация ТРАКАРТ 2000 инициира и способствува обновлението на храм св. Иван Рилски в село Алеково община Свищов.
Фондация ТРАКАРТ 2000 дари изписването на храма и обновлението на иконостаса през 2002 г. Храм св. Иван Рилски пострещна своята 120 годишнина в достойно светъл вид.

През април 2003 г. стартира проект “Рьоген”, в който фондация “Тракарт”2000 е партнираща страна по програма “equal” Програма, целяща да обнови ресурсите и майсторските умения на занаятчийте от Нормандия и укрепвайки контактите и използвайки възможностите на запазените художествени традиции в България, където все още се пазят старите занаяти с тяхната висока художествена стойност.

Цели:

Днес е крайно необходимо за нашия регион да бъдат систематизирани Ресурсите и Майсторските умения на Занаятчиите и Индустриалците от Нормандия не само, за да съхраним паметта за тях, но най-вече, за да можем да отговорим на една реална нужда на съвременното общество, а именно създаване на възможности за младите хора да усвоят нови, подходящи за тях специалности. В България все още се пазят старите занаяти с тяхната висока художествена стойност благодарение на едно качествено обучение, подобно на онова, което е съществувало преди във Франция.
Ос 1 - Извършване на работа по систематизиране в Горна Нормандия и България, като се опишат занаятчииските техники и умения, както и използваните изнструменти и материали. Тук се влкючва също проучване на начина на преподаване на занаятите и евентуалното му усъвършенстване чрез съвременните усилия на специалисти, преподаватели, упражняващи занаята и бъдещи занаяти (центрове по ресурси).
Ос 2 – Подобряване представата за тези професии и достъпа до тях по начин, по който да привлече онези мъже и жени, които днес стоят на страна от трудовата заетост или имат проблеми с интегрирането в икономическата и социална среда, която им предоставя (работа в завод, в офис,...), или вече работят като занаятчии, но с недостатъчно знания за традиционните техники.
Ос 3 – Изготвяне на справочници от специалисти и оторизирани институции в сътрудничество с българските партньори, които се ползват с богат опит благодарение на факта, че в България старите занаяти са все още живи. Справочниците са необходими , както за въвеждане на новите специфични образователни дисциплини, така и за възвръщане на майсторските умения от миналото.
Ос 4 – Признаване на придобитите знания и умения от обучените, включени в програмата (работещи за усъвършенстване и безработни в търсене на подходяща професия) и уточняване на начините, които позволяват да се продължи дейността на занаятчийските ателиета или да бъдат създадени нови.


Българо-Канадското Дружество на БК и Фондация “Тракарт 2000” обединиха своите усилия, за да запазят и подпомогнат българското национално културно наследство.

На 22 септември 2003 г. – Денят на Независимостта на Република България – Фондация “Тракарт 2000” стана член на Българо-Канадското Дружество на БК. Официалната церемония се състоя в близост до археологическиобект, част от Тракийска култова гробница, открита близо до с. Старосел (регион Хисаря).

Желязко Андреев представя “Сертификат за членство” на основателя на фондация “Тракарт 2000” – Георги Иванов – Трак.

Пред великолепната тракийска стена са застанали (от ляво на дясно):

Георги Иванов – Трак – Основател на Фондация “Тракарт 2000”; управител на “Арт – Център” ООД, гр. Пловдив; член на СБХ, член на Международната Асоциация на мозаистите – Равена, Италия; член на Британската Асоциация за модерна мозайка – Лондон, Англия; представил е българското изкуство пред много международни форуми – Камакура, Япония; Ражена, Италия; Виктория и Рио де Жанейро, Бразилия.

Радост Иванова – Ръководител “Връзки с обществеността” към Фондация “Тракарт 2000”

Иван Иванов – Директор “Обучение и практика” към Фондация “Тракарт 2000”. Има многобройни постижения, представяйки българското изкуство на национални и международни изложби за пластики и скулптури, изработени от дърво.

Желязко Андреев – Директор “Финанси, Стратегическо планиране и Бизнес развитие” към Българо – Канадското Дружество на БК.

Фондация “Тракарт 2000” е насочила действията си към подпомагане, реставрация и развитие на българското историческо, културно наследство, културен туризъм, традиционни изкуства и занаяти, о рганизира и провежда изложби на млади творци и ги подпомага в професионалната им реализация и изява.

Фондация “Тракарт 2000” взе участие в консервацията и реставрацията “ in situ” на антична перестилна, жилищна сграда “Ейрене” с подови мозайки – 3 век от Филипополис. Проектът беше подкрепен от фонда на посланиците на Държавният Департамент на САЩ.

Българо – Канадското Дружество на БК е насочило действията си към запазване и популяризиране на българското културно наследство сред представители с канадски и български произход. С това се подпомага обмена на мултикултурна информация.

През лятото на 2000 г. беше разкрита великолепната и величествена тракийска гробница от 500 – 400 г.пр.Хр. в Четиньова могила, близо до с. Старосел (регион Хисаря).

Тракийската гробница се състои от внушителна стена с дължина 241 м ( crepis) и запазена височина от 3 м, централно стълбище и две странични стълбища, дромос ( dromos) , прецизно изработена фасада и две зали с купуловиден покрив. Втората зала, с диеметър 5.30м, е най – голямата зала от този тип разкрита до момента в България, докато гробницата, със размерите си, приземното и пространственото оформление е сред най- внушителните паметници на културата в земите на траките.

Боготворен владетел, вероятно Ситалк е погребан в тази гробница. Внушителната постройка, изградена с повече от 4 000 големи пясъчници, моге да буде конструирана само от богат и силен владетел.

Гробницата е ключово място към огромен култов център, обхващащ много скални светилища и дузина могили. По – малки гробници, използвани като мавзолеи, са открити в две от могилите, където вероятно са погребани двама висшестоящи тракийски аристократи, пълководциили владетели.

Мъжът, погребан в Пейчова могила, вероятно е последовател на Орфей. През 5 век пр. Хр. неговото тяло било погребано близо до свещена скала. До скалата бил построен параклис. Параклисът имал двустранно-наклонен покрив, който наподобявал гробница. Там били изложени вещите на главния вожд – пълен арсенал от оръжия (наколенници, ризници, златни нашийници и шлемове, щитове, мечове, остриета на копия, кожени стрелници, стрели), два чифта сребърни чулове за коне (гравирани с изображения на животни), четири сребърни и четири бронзови съда, три амфори, глинени съдове (някои от тях били окрасени с червени фигури и орнаменти). Важно е да отбележим, че сред находките е открита сребърна секира с двойно острие, която е била отличителен белег на царете на Древна Тракия. Друга секира с двойно острие била гравирана като сребърна апликация на конник, който пронизва див глиган със своето копие.

Резултатите от досега направените проучвания, дават основания да твърдим, че областта Старосел ни е дарила щедро с природни забележителности, които са били важно култово средище на тракийското племе Одриси през късната желязна епоха.

Сведенията са предоставени от:

Диана Пантелеева

Диана Пантелеева е директор-финанси и бизнес-развитие на нанотехнологическите холдинги в България и любезно ни предложи своето съдействие. Борда на директорите на българо-канадското дружество към британския съвет оценява високо нейната помощ.